• 10 невероятни места в света, които спират дъха
  • A+ A-
  • Има места по света, които са сътворени по такъв начин, че карат човек, поне за миг, да затаи дъх. Изваяни са по такъв начин, че човек би се запитал дали наистина съществуват, а не са плод на въображението. Творенията са толкова величествени и показват грандиозността на природата, че могат да ни покажат какви прашинки сме в заобикалящия ни свят.

    Алеята на баобабите



    Това е прашният път между мадагаскарските градове Морондава и Белони Цирибихина в западната част на острова. Покрай пътя има няколко гигантски баобаба, високи над 30 м, повечето от които са на по над 800 години. В миналото тези дървета не са стърчали изолирано сред пейзажа, а са били част от тропическа гора, която обаче постепенно е изсечена с увеличаването на населението на острова. Баобабите най-вероятно са оцелели, защото са почитани – на местния език се наричат „ренала“ или „кралицата на гората“.

    Пещерите със светещи червеи в Нова Зеландия



    Малкото градче в Нова Зеландия Уайтомо е световна туристическа дестинация. Сотици хиляди от цял свят идват само за да видят светещите червеи в пещерите. Интересното е, че всъщност светещите червеи нито са червеи, нито светят. Това са ларви на мухи, а светлината идва не от тях, а от техните екскременти и слузта, която изпускат. Т У К може да видите повече информация.

    Цветните скали Чжанъе Данксиа в Гансу, Китай

    Цветните пейзажи са се формирали от ерозирал червеникав пясъчник и други сухи седименти, повечето с датировка от Кредения период. Една много особена черта на Данксия е развитието на множество пещери с различни размери и форми. Те биват плитки и изолирани, за разлика от истинския карстов терен, където пещерите са склонни да образуват дълбоки, свързващи мрежи. През 2010 г. няколко от релефите в южната част на страната с общото име Китайския Данксия са вписани като обект на светочното наследство от Юнеско.

    Национален парк Жанджайе - Китай

    Тук природата е творила така, че е събрала половината свят на площ от 72 хил. акра. Паркът се намира в град Жанджайе, в североизточната част на провинция Хунан в Китай.
    Любопитно е, че годишно там се има близо 1600 мм валежи. 90 % от терена е покрит с растения, чиито видове надвишават 500 - повече от растенията в Европа.

    Кристалната пещера – Мексико



    Кристалната пещера е пещера, свързана с минния комплекс „Наика“ и е разположена на дълбочина 300 m под мексиканския град Наика. Пещерата е уникална с наличието на гигантски кристали от селенит, структурна разновидност на гипса. Тук се намират едни от най-големите кристали, известни на учените. В пещерата са открити повече от 140 кристала. Най-големият от тях е кристалът наречен "Син" с размери 11,4 m. дължина, 4 m. ширина и 55 t. маса.
    Температурата в пещерата достига 58 °C при влажност 90-100%. Тези фактори силно затрудняват изследването ?. Вътре се допускат малко хора. Човешкият организъм не може да поддържа терморегулацията си, тъй като заради високата влажност потта не може да се изпарява и да го охлажда. За влизане в пещерата пещерняците трябва да използват специално оборудване, което да ги предпази от хипертермия и инфаркт. Даже и с него престоят в пещерата обичайно не превишава 20 минути.

    Светещият плаж Ваадху – Малдиви



    Магията му се разкрива нощем, както в приказките. Изведнъж тъмните води заприличват на огледало, което отразява безбройните небесни сияния. Това се дължи на една малка морска бактерия – фитопланктон. Тези организми имат биолуминисцентни свойства и вечер обливат плажната ивица с най-невероятния син цвят...

    Тунелите от Глицения – Япония



    След опадането на цветове на черешата в Япония се провежда красив цветен празник наречен „Fuji Matsuri“, или в превод „Фестивал на глицинията“. Обикновено тези цветни тунели цъфтят от средата на април до средата на май.

    Тъмната алея – Ирландия

    По пътя, който минава покрай едно малко селце в северноирландското графство Антрим, вече над 300 години расте прекрасна и тайнствена гора – наричат я Тъмната алея. Казват, че буковата алея се е появила на това място около 18 век и с нея семейство Стюард искало да впечатли височайшите гости на великолепното си имение. Няма данни дали наистина разкошната букова алея е впечатлявала гостите на ирландските благородници, безспорен факт е, че днес буковите дървета, насадени от двете страни на пътя, със сигурност впечатляват посетителите на имението или просто минаващите оттам – толкова силно са преплели клоните си, че са образували невероятно красив естествен тунел арка, където светлините и сенките играят причудливо през тясно преплетените клони.

    Вдопад Анхел – Венецуела



    Наричан още  Керепакупай меру е най-високият водопад на Земята (1054 м). Разположен е на река Чурун, малък приток на река Ориноко, на територията на Венецуела, на известното тепуи Ауянтепуи. Според венецуелските политици е бил винаги известен на местното население. Наречен е на американския авиатор Джеймс Крофорд Ейнджъл, който го „открива“ на 16 ноември 1933 г. и го прави известен пред целия свят. На 20 декември 2001 г. президентът Чавес се изказва в защита на името Керепакупай меру, но впоследствие се отказва от официално преименуване.
    До самия водопад се стига по река за 24 часа. Много често, обаче, ентусиазмът на туристите угасва след като видят величествения Анхел забулен в гъсти облаци и изпарения. През периода на суша (от януари до май), водопадът е тънка струя вода, която се разсейва в мъгла, но в дъждовния период (от юни до декември), той е много мощен и живописен.

    Пещера Дяволското гърло – България



    Макар и не внушителна по размери, пещерата Дяволското гърло в Родопите остава сред най-мистичните пещери в света. Образувала се е едва преди 175 хил. години от пропадането на река триградска. Резултат от това е и каскадата от 18 водопада – най-големият, от които (42 м) е обявен за най-високият подземен водопад на Балканите. Ширината на тази част от пещерата е 40 м, дължината ? е 11 метра, а височината – 35 м, което означава, че в нея без проблеми може да бъде поместен храм-паметникът „Александър Невски“. води се губят в сифон с дължина над 150 м. След това следва 60 метрова галерия, през която реката напуска пещерата и отново се показва на повърхността.
    Именно сифонът и мистериозното изчезване на реката в скалите внасят загадъчността и многобройните въпроси без отговор в историята на пещерата. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ? с вярването, че каквото влезне в нея, никога не излиза. Малцина са чували за събитията, които го доказват. Няколкократно при обилни валежи и наводнения Триградската река повлича по течението си десетки кубици дървен материал. Според местни те са завлечени в пещерата, но на мястото, където реката се появява отново, няма дори трескичка от тях. Разбира се, правени са и опити за разгадаване на мистерията. През 1970 г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но за съжаление никога повече не излизат на повърхността. След инцидента техните тела не са открити, а опитите за изучаване на сифона от хора са преустановени. Опитите продължават с оцветяване на водите, като по този начин експертите целят да разберат дали наистина от изхода извира една и съща река. Те с изненада установяват, че оцветената вода излиза, но чак след час. Така стигат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт в скалата и всички предмети се намират там, консервирани от студената вода.

  • Facebook коментари
  • Най-четени

    Най-коментирани