• Шарж на действителността
  • A+ A-
  • Рисунка: Павел Кучински*
  • Шаржът е карикатурно изображение с пресилено подчертаване на специфични черти на лицето или на характера. Някои от съвременните художници пресъздават различни социални явления под формата на различни карикатури и така, образно казано, шаржират действителността.

    В Търговище предизборната ситуация показва апатия, безличие, монотонност, незаинтересованост, от които е твърде възможно да се възползват хора, доказали недостойнството си да управляват града и общината. Показали са го с неграмотност, ниска ерудиция и явен стремеж към лично облагодетелстване. Понеже такъв тип „политици” нямат способността да стигат до избирателите с ясни послания, те прибягват до практиката с купуване на гласове или влияние на корпоративно ниво. Възползват се от ниския материален статус на населението, за да придобият още повече блага, посредством властта, която им дава същото това население. А въпросното население има нисък материален статус, заради въпросните политици и техните благодетели на по-високо ниво. Сигурно ще се сетите за много картинки, които изразяват подобни взаимоотношения.

    Циничното в случая е, че повечето от онези, които се обличат с власт в Търговище често са арогантни манипулатори, които се възползват от безволевия човек. Човекът, на който му е удобно да бъде роб, защото не може да нададе глас за свободата си.

    Преди повече от 80 години Олдъс Хъксли описва подобни отношения в знаменития си роман „Прекрасния нов свят”.

    „Режимите на бъдещето ще са тези, в които диктаторите ще властват над "свободни роби", които обичат своето робство“  - пише авторът. Не знам във времето, когато е творил как е било и дали думите му са плод единствено на неговата предвидимост, но ако Хъксли беше жив и погледнеше ситуацията в Търговище, че и на други места в страната щеше да се усмихне леко и да каже: „Аз нали ви казах”. Обаче съм сигурен, че той не си е представял, че може да се стигне до там да управляват хора от типа „прости веселяци”. Възможно е и да не си е представял как някой ще продаде правото си на избор за 30-40-50 лв.

    Купените, в крайна сметка, сами избират да са свободни роби, които искат да продължат да бъдат такива, защото, както пише Хъксли, имат желанието да им се признае правото да бъдат нещастни. Нещастието обикновено се вкопчва в надеждата. А надеждата в нашия елементарен случай е за по-добър телефон, по-висока заплата, хубава почивка някъде, „щот’ му бачкаме на оня идиот, пък той не плаща като хората” и т.н. Или, любимото ми: „Нямам опит, образование, стаж, но искам много пари”. Все разни материални неща, които държат в кръга на свободното робство.

    „Невежеството е сила” – пише друг антиутопист Джордж Оруел в „1984”. Факт, който струва ми се, че мнозина ще признаят и ще се съгласят, че невежите определят бъдния ден с вота си. Чисто и просто, защото са по-активни (подтикнати с различни стимули).

    По-лошото е, че напоследък се забелязва един явен стремеж, към ленност и невежество. Ставал съм свидетел на десетки разговори между родители и учители, в които първите обясняват как детето им трябва да бъде научено. Не то само да положи усилия. Учителят трябва да му налее. И когато отрочето срещне затруднения следва бунт и обвинения в некадърност на даскала.

    Докато приемаме всичко това за шарж на действителността и тайно се опитваме да го скрием, да не го мислим или пък въобще да не признаем съществуването му то се превръща в нещо реално. Нещо извън рисунката.

    Има реален шанс след 27 октомври посредствеността да постави тежката си длан върху региона на Търговище. Струва ми се, че този път вотът трябва да е точно срещу тази посредственост. Срещу шаржът и заплахата, която носят.

    *Полският художник-карикатурист Павел Кучински рисува силно и смислено. В неговите работи има злободневни теми – и проницателен хумор, и сарказъм, и неприкрита критика.

    Иван Мопасан

  • Facebook коментари