• Любов Миронова: Децата са превъзбудени заради технологиите
  • A+ A-
  • Любов Миронова повече от 18 години помага на родители и учители да създават най-добри условия за хармоничното развитие на децата около тях.

    Автор на програмата за обучение „Виолетовата жаба“ с упражнения за концентрация на вниманието, усилване на паметта, координация, баланс на ляво и дясно полукълбо през игри. Магистър предучилищна педагогика и магистър начална педагогика. С познания в областта на  Валдорфска педагогика и метода на Мария Монтесори. Завършила е курс по Сугестопедия при проф. Лозанов.

    Има 13 години опит като мениджър и 10 години като предприемач и бизнес обучител.
    Отгледала един син. Тя беше в Търговище по покана на образователен център Усмивки за лекция на тема: „Децата и технологиите. Въздействие. Граници.” Бяха засегнати въпроси свързани най-вече с мястото на технологиите в живота на децата. Преди лекцията Любов Миронова даде кратко интервю за читателите на Итармедия.


    Г-жо Миронова, в днешната лекция ще засегнете въпроса за използването на екранните устройства. Напълно ли изключваме тези технологии или могат да са полезни?

    Има възрастови групи, в които технологиите е добре да са напълно изключени. В лекциите обсъждаме различните възрасти. Не давам готов отговор на аудиторията, а само посочвам кои са педагогическите цели за даден възрастов период. По време да дискусията хората сами достигат до извода, че във възпитанието на децата технологиите са излишни, защото те не придават добавена стойност, а само крадат. Най-лошото е, че склонява децата да станат зависими.

    Можем ли да изключим смартфона и таблета като нещо полезно?

    Можем да ги изключим, защото единственото полезно нещо, за което може едно дете да използва тези устройства е да чете. Въпросът е, че в интернет информацията е много и некачествена. Така отнема много повече време човек да открие полезна информация, отколкото ако провери специализирана литература по даден въпрос.

    Все пак има образователни платформи в интернет, които биха били полезни?

    Някои от тях са добри, а други -некачествени. По-важното е, че ученето през различните възрастови групи става по различен начин. До 12 г. децата учат от периферията към центъра. Тоест през ръцете и краката. Трябва да пипнат, да усетят живото докосване. В този смисъл екранното устройство не е полезно. То може само да даде някакви данни. Ако например едно дете види круша на картинка няма да има сетивно възприятие за този плод. Съвсем друго е, когато наистина я докосне, помирише, да усети вкуса й. Така че до тази възраст дигиталните устройства не правят детето по-умно, а напротив. Може да го направи зависимо и да увреди зрението и което е по-лошо – абсолютно унищожават въображението. Децата до 7 г. колкото по-малко са виждали такива устройства, толкова по-голям шанс имат да развият въображението си.

    Много родители биха казали, че когато децата им са пред таблета или телевизора това за тях е спокойствие, а ако не са – това ще ги побърка, защото децата им стават нервни и правят бели.

    Напротив. Ако ги няма тези устройства децата ще са спокойни. Децата са превъзбудени точно заради технологиите, защото те включват ума им в една честота, в която се претоварва. Знам, че промяната понякога е трудна, защото нов навик се вкарва за 21 дни, а стар навик се премахва за 3 месеца. Ако детето има достатъчно интересни неща за правене, има присъстващи родители, тогава защо да седи пред тези устройства?

    Обаче тези технологии са навсякъде. Как да ги премахнем?

    Като разберем, че те наистина вредят. Водя лекциите си по такъв начин, че да не правя крайни изявления. Обикновено давам примери от практиката. Сега се сещам за един такъв разговор, в който ми казаха, че едно дете е проговорило добре английски. Попитах дали е развило четенето и писането. След това зададох въпроса дали ако се яви на изпит може да покрие ниво. Отговорът беше отрицателен. От моя страна последва следващия въпрос доколко е хубаво това проговаряне на английски и колко точно детето знае езика. Родителите се замислиха. Когато зададеш такъв въпрос, за измерване, се разкриват заблудите, в които живеят хората.

    А с телевизията как стоят нещата?

    В момента има големи интереси да седиш пред екрана. т. нар. екранно време. Когато си пред телевизора тялото не действа. Не правиш нищо и седиш включен в някакво халюгенно състояние и възприемаш внушения – какво да ядеш, къде да отидеш на почивка, на какъв диван да седиш. Върви определена пропаганда и започваш да ставаш фен на някакъв отбор, партия и т.н. Тоест това е едно промиване на съзнанието.

    Извинението е, че всички дават на децата си, а ние ще го превърнем в аутсайдер…

    И така докато видиш колко много деца от 10 или 11 клас са зависими и не могат да концентрират вниманието си. Има дори много ученици зависими от това да получават постоянно „лайкове” на снимките, например. Те през цялото време имат необходимост да минават пред погледа им някакви образи и не могат да създават съдържание. Това не е полезно. И тогава си задаваш въпроса: Добре ако всички родители са давали устройства и резултатът е такъв, искам ли детето ми да не се развива? Турнето с лекции в цялата страна го правя, защото вече критичната маса от родители, които не карат по течението е толкова намаляла, че ако правиш нормалните неща – да си играеш с детето, да няма дигитални устройства, да си ляга в 20 часа, да му четеш хубава литература ти си сякаш някакъв луд.

    За какво е добре да се замислим?

    Хубаво е хората, в зависимост от това на каква възраст е детето им, да се замислят дали тези технологии придават някаква добавена стойност за децата им. Ако случайно забележат, че до 12 г. няма с какво телефоните, таблетите и телевизията да помогнат - да не ги използват като детегледачка. В пубертета това ще се върне като бумеранг.

    Говорим за щети върху здравето, но има ли някакви изследвания по въпроса?

    Има няколко доклада, които излязоха през последната година – две. Те са на Уницеф, на Канадската педиатрична асоциация и университета в Сент-Клауд в САЩ. Те описват болести, щети, деградация на личността и всички негативни влияния на екранните устройства. Достъпни са в интернет и всеки може да ги прочете.

    Какво бихте препоръчала на родителите?

    Да седнат и да се запознаят какви са нуждите на децата и как тези нужди могат да се удовлетворят без устройства. Ако на родителите много им харесва да ползват устройства да си ги използват, но когато децата спят или не са при тях. Ако вече има зависими деца, защото вече много деца на 7 и 8 г. са зависими, да потърсят решение през семейството и смислени за живота дейности. За по-големите да потърсят авторитет. Някой, който е добър човек, модел, на който децата искат да приличат. Няма как да те откаже от дигитални устройства човек, който е зависим от дигитални устройства. През тази седмица предстои тази лекция да се изнесе в Бургас, Ямбол, Кюстендил и Перник. Дано да достигне до повече родители, които да се замислят по темата.

    Мопасан

  • Facebook коментари