• Гледайте Лошо момиче
  • A+ A-
  • Трудно ми беше да си представя, че един от добрите български актьори може да направи приличен филм като режисьор. Мариян Вълев с „Лошо момиче” доказа, че това е възможно. И ако кажа, че досега подобен филм не съм гледал въобще няма да е лъжа.

    Отидох на предпремиерата в Търговище със смесени чувства и донякъде с предубеждения, останали от предишни български продукции. Очаквах баналност, натруфени реплики, преиграване и прочее. За щастие нищо от това не видях. В киното дойде и авторът Вълев, който след прожекцията се срещана с почитатели.

    Макар и сюжетът да не кореспондира съвсем с уникалността, разработката му определено е такава. Разказва се за художествената гимнастичка Жанета „Жожо”(Любомира Башева), която прегаря и се пречупва пред амбициите на майка си (Станислава Армутлиева) да бъде най-добра. Решава да се откаже. Това води до остър конфликт с деспотичната й и взискателна майка, която е и треньор. В живота на Жожо настъпват драматични промени, след като става жертва на насилие. Тя започва да употребява наркотици и заменя залата със стриптийз клуб... В опитите си да намери своето място под слънцето момичето се изправя срещу най-могъщия враг - самата себе си.

    Сюжетът разглежда редица актуални теми, сред които са конфликтните взаимоотношения между родителите и техните деца, устойчивостта на ценностната система в съвременния свят, сблъсъкът на различни културни течения, повлияли обществото и най-вече личният житейски избор, като социален феномен.

    Ето какво сподели Мариян Вълев: „Исках да разкажа нещо истинско, нещо от живота ни – това ме вълнува като сценарист и режисьор. Всички герои във филма имат своите прототипи. Някои от образите са събирателни, но пак стъпват върху съдбата на хора от истинския живот. Филмът разказва за пропадането, но всъщност е филм за близостта между хората. Всички герои в него са много самотни.”

    От друга страна филмът е ярък репортаж за това как реагира отхвърляният човек, който се чувства необичан. Тук е много важно да спомена и изключителната роля на Деян Донков. Той играе следовател, който страда от синдрома на Аспергер (форма на аутизъм, което се изразява в затруднения в невербалната комуникация) и дори само заради него филмът си струва гледането.

    Като става дума за гледане операторът също е свършил много добра работа. Антон Бакарски (Възвишение, Лов на дребни хищници) демонстрира високото ниво на операторското майсторство особено в сцените, заснети по типа уан шот.

    Въобще „Лошо момиче” е многопластов филм, който трябва да се види, защото показва границата между доброто и лошото в човека. Той е и ярка картина на сближаването като процес.

  • Facebook коментари