• Оставка или не резултатът ще е същият
  • A+ A-
  • През 2011 г. протестът беше идентичен. Снимка: Архив
  • В нарушение на всички журналистически принципи и в началото на този материал ще започна с констатацията. А тя е следната: От искане на оставка файда никаква. Обаче има смисъл от гражданската активност.

    Ще спестя около двеста и петдесет думи за това каква е обстановката в страната и ще дам някои кратки примери с търговищки адрес. През 2011 г. отразявах същите протести срещу високите цени на горивата. Ама абсолютно същите. Даже и картинките дето недоволните лепят по колите са останали оттогава. Протестите прераснаха и във всеобщо недоволство срещу ниския стандартна живот.

    След две години, през 2013, последваха протести срещу монополите. Помните ли? „Енерго-Про ходи си с добро” и останалите лозунги? Сигурно помните, че тогава се зароди една необичайна и драстична форма на израз на недоволство - самозапалването. Заради общественото недоволство премиерът Бойко Борисов подаде оставка с аргумента да бъде избегнато проливането на кръв. Той обяви решението си в специално изявление в парламента на 20 февруари - на 11-ия ден от националните протести. 

    И какво? Искането на множеството беше изпълнено. Народът, в това число и този в Търговище беше удовлетворен. Но какво последва? Служебен кабинет, нови избори и дойде Орешарски. Избраха Пеевски за председател на ДАНС и сътвориха новото лого на поредните протести „Dance with me”. После какво стана? Нова окупация на парламента и една вечер се опитваха да измъкнат депутати и министри с един бял автобус. После се появиха Ранобудните студенти. Стигна се до сблъсъци с органите на реда. Това накара Бойко Борисов да заяви възмутено: "Бият децата и стоят на власт."

    През лятото на 2014 и Орешарски подаде оставка. Дойде кабинетът на Близнашки и после пак избори. И кой дойде отново? Същият дето сега му искате оставката. Ако не е той ще друг дето някога сте му искали оставката. Такава е ситуацията просто.

    Сега се сещам за онази любима фраза на Марк Твен: „Ако изборите променяха нещо щяха да ги забранят.” Защото до това води оставката – до нови избори.

    Но от активността на обществото има смисъл, защото то може да контролира институциите, които, в една или друга степен, касаят пряко битието. Помолих ПР експертът Анна Гочева да сподели мнението си по този въпрос. Тя има богат опит като политически и корпоративен ПР. Има заслуга за възхода на немалко компании. Същото важи и за партиите, с които е работила. 
    Гочева смята, че доверието към институциите у нас никога не е било високо. По-скоро обратното – гражданите винаги са ги подозирали в работа на тъмно, в прилагане на системата “мой човек“, както и в корупционни практики.

    През годините на прехода не беше направено нищо съществено, за да се променят тези нагласи. Институциите останаха отдалечени от гражданите и те ги приемат по-скоро като пречка, отколкото като партньор при решаване на проблемите им.

    „В тази ситуация обществото не може повече да чака управлението, което и да е то, да му реши доброволно горепосочените проблеми” – казва експертът – „Макар и мудно, нашето гражданско съзнание започна да се събужда и да осъзнаваме все по-ясно, че активността ни и протестите срещу определени практики са единствената възможност да ги променим” – допълва тя.

    Според Гочева нарушеното чувство за справедливост в обществото е основен катализатор на засилената гражданска активност. И не става въпрос само за цените на горивата, данъка за стари коли и обидата на майките на деца с увреждания. Става въпрос за общо усещане и нетърпимост към тази липса на справедливост. „Мнозинството от хората не са просто бедни, те са обидени. И това е много по-силен подтик да си потърсят правата” – категорична е тя.

    Гражданите осъзнават, че най-големият страх на чиновника е да го осветлят, да покажат, че не си върши работата,  лошите му практики и скрити зависимости. И затова институциите много бързо си изпълняват задълженията и се заемат с решението на някакъв проблем, когато има натиск. Започват да работят така, както хората очакват да го правят в нормална обстановка.
    Тук е редно да дадем пример със служителя на Съдебна охрана, който предизвика катастрофа на ул. Кюстенджа в Търговище, а след това напусна мястото на инцидента. Малко по-късно полицаите го задържаха, но не след дълго пуснаха. След големият обществен отзвук и протест обвиненият отново влезе в ареста, а една от причините беше именно активността на гражданите.

    „За съжаление,  българските институции ще се научат да работят прозрачно, бързо и ефективно по „лошия начин“ – чрез натиск. Това е бавен и труден път, но по-добре късно, отколкото никога!” – завърши коментара си ПР експертът Анна Гочева.

    Вероятно това е пътят – да се упражнява повече граждански контрол за добросъвестната работа на институциите. Иначе оставки могат да се подават до безкрай и резултатът ще е все един и същ.

    Иван Мопасан

  • Facebook коментари