• Цветелина откри себе си когато се върна в Търговище
  • A+ A-
  • Веднъж ми казаха, че изпадам в излишен патос, когато пиша очерци. Не било нужно да използвам чак толкова хвалебствени думи, защото имало хора с по-големи постижения от тези за които разказвам. Сигурно забележките са коректни, но мен ме въодушевяват личностите, макар и успехите им да не се наричат грандиозни. Те са някак грамадански от гледна точка на условията на търговищкото съвремие и битовата нищета. Впечатляват ме с упоритостта си, с позитивизма си, с цялостното си излъчване и въобще със старанието си да успяват в Търговище. Някак са героите на нашето време. А що се отнася до човека, който ще представя сега няма как да спестя елейните прилагателни.

    Познавам Цветелина не много отдавна. Може би от 2009 г. След първия воаяж в Испания се бяха върнали с Николай в Търговище и опитваха да правят разни неща. Още тогава ми направи впечатление, че тези хора много се раздават. Измисляха какво ли не да внесат малко позитивизъм на някой в нужда, въпреки че и те самите не бяха в кой знае какво положение. По едно време предаваха изненади от хора в чужбина на близките им у нас. Кръстосваха страната носиха радост на самотни родители, които не са виждали чедата си от години.

    После се почувстваха принудени пак да заминат. Поеха към Пиринеите, но този път престоят им беше кратък. Завърнаха се в Търговище и Цветелина започна работа като учител в детска градина. Същевременно преподава испански в една частна школа. Животът някак леко помръдна, но последва тежък здравословен проблем. Отриха й дискова херния, заедно с протрузия на съседни междупрешленови дискове. Потърси алтернативен вариант на хирургията и така откри онова, което се оказа съдбовен избор.

    Намери информация за Боуен терапията в интернет. Това беше нещо съвсем ново за страната, а специалистите отскоро се бяха обединили в асоциация, която имаше своя представител в Попово. Цветелина потърси Елка Стоилова и започна да я посещава. Оказа се, че още след първата манипулация почувства облекчение. След още няколко проблемите й отшумяха и Цветелина потъна в търсене на информация за този метод, който смяташе почти за чудо. С времето се оказа, че именно това е търсила, а в Боуен откри себе си.

    Редно е да отворя кратка скоба и да кажа няколко думи за тази терапия. Това са едни докосвания на определени места по тялото, които имат за цел да активизират компенсаторните възможности на организма сам да се справи с даден проблем. Малко наподобява акопресура, но като цяло е нещо съвсем различно от всичко онова, което познаваме. Изживяването по време на сеансите прилича на пътуване към себе си, защото терапевтът оставя възможност човек да усети какво се случва с него. И да почувства облекчение.

    Когато прегледа различни източници и се запозна какво представлява терапията, Цветелина не се поколеба и записа да учи. Така се случи тогава, че имаше и възможност за това, защото се оказа, че обучението не е никак евтино и леко. Взискателността на инструктора Георги Илчев, който е и изключителен представител на техниката Боуен за България я повежда по пътя на новите познания, които приема с успех. Цветелина вече е лицензиран терапевт и помага на различни хора, дори и на такива с медицинско образование.

    Една от тях е медицинската сестра Благовеста Пенчева. Наскоро тя ми разказа, че имала проблем и потърсила Цветелина за помощ. „Въпреки непознатата материя с която трябваше да се запозная, тя търпеливо ме изслушваше и обясняваше с разбиране това, което предстои. Независимо от краткия й стаж в тази област виждах в нея професионалист.” – каза ми Благовеста. Тя обаче сякаш беше очарована повече от другото, което сподели след това:
    „Разбирането на проблема и милосърдието, с което подходи истински ме завладя, а не самите ползи от лечението. Важен е крайният резултат, но също така е важен човекът на който се доверяваш. А Цвети е упорит човек, изпълнен с позитивна енергия и жажда за знания и развитие”.

    С времето хората, на които помага Цветелина станаха много. Цели спортни клубове разчитат на помощта й, когато състезателите им имат болки. Клубът по ориентиране „Вариант 5” е сред тях.
    „Цветелина се интересува от всичко свързано със здравето. Помага на много наши състезатели, които я търсят, когато имат някакъв проблем. Добър човек е и се радвам, че я познавам”  – сподели Петранка Ангелова, която е треньор по ориентиране.

    Понеже се съобразявам със забележките да не ръся суперлативи няма да представям на вниманието ви повече цитати. Само ще отбележа, че изказванията за Цветелина са стотици (буквално) и все в този смисъл. Включително и на хора, които имат доста тежки проблеми с жлезите. Ако можеха да говорят сигурно и бебетата щяха да кажат нещо хубаво за тази симпатична леличка, която ги спасява от досадните колики.

    Веднъж Цветелина ми каза, че е намерила себе си, когато се върнала в Търговище. Запитах се дали това е възможно. Що за оптимист трябва да си, за да повярваш в себе си на място, в което почти всеки е изгубил надежда? Каква мотивация следва да притежаваш, за да се бориш срещу стереотипите като опитваш нещо съвсем ново? Как въобще може да съществува човек и да се чувства добре, когато е като лодка в разбунтувано море и се опитва да се справи с вълните? Цветелина някак ми даде отговорите на тези въпроси. И те окончават в това да вярваш. Просто да знаеш, че доброто съществува и ти си негов носител. Да го разпръскваш и да бъдеш заразен. Това, всъщност, може да се случи навсякъде. Дори и на място като Търговище.   

    Иван Колев

  • Facebook коментари