• Валентин Танев: Първите детски лудории са свързани с Търговище
  • A+ A-
  • Валентин Танев е един от най-обичаните актьори. Той е известен с ролите си в театъра, киното и като водещ на телевизионното предаване „Господари на ефира”. Роден е в гр. Завет, но детството и юношеството си изкарва в Търговище, където завършва образованието си в техникума по механотехника. В петък Валентин Танев, заедно с колегите си Малин Кръстев и Албена Колева представиха на търговищка сцена спектакълът „Любов, щастие и милиони”. Преди представлението Валентин Танев беше любезен и даде кратко интервю за ИтарМедия. Поговорихме за културата в Търговище, хората и спомените.

    Г-н Танев, когато се сетите за Търговище или чуете самото име на града, какви са асоциациите, които изникват във Вас?

    Когато ти мине детството и юношеството в един град, асоциациите са изключително много. Свързвам го с мириса на липи, улица „Христо Ботев”, на която живеех, приятелите ми от града. Това, че съм живял тук, че съм учил в Търговище, че съм започнал да работя в града неминуемо е оставило отпечатък в мен. Първите ми детски лудории са свързани с Търговище, с парка, с минералната вода, с белия баир, където съм карал ски като малък, учителите ми. Това не може да бъде изтрито. Човек, всъщност, се състои от това, с което го е формирала средата.

    Тук ли получихте първия си порив да се занимавате с актьорската професия?

    Може да се каже. В Търговище започнах да се занимавам със самодейност, тук започнах да излизам на сцена.

    Като стана въпрос за сцената доколко може да се вярва на това, че театрите в малките градове ще бъдат закрити или ако останат ще са само „открити сцени”?

    Няма такава вероятност. Възможно е да останат само открити сцени, но театърът, като институция, да бъде закрит е абсурдно. Само през моя труп може да стане. Качеството на живот в един град, какъвто е Търговище, зависи дали има културен институт. Дали ще бъде открита сцена или някаква друга форма е отделен въпрос. Важното е местната власт да се грижи за този културен институт, защото той е част от социалния статус на хората в града. Ако изчезне този културен институт, ако не е в добро състояние, каквото е в момента физическото състояние на театъра, това означава, че хората, които идват да гледат спектакли или концерти не са добре обслужени. Според мен в Търговище театърът трябва да бъде средище за култура, което да подпомага качеството на живот. Знам, има „Родопа”, има лозаро-винарски комплекс и това е много хубаво. Но ако останем само на бахур и вино надали това е единственото към което биха се стремили хората и едва ли това ще им е достатъчно.

    Мислите ли, че липсата на култура може да е причина, която кара хората да напускат малките градове и страната?

    Да, това е една от причините – ниският културен статус на хората. Управляващите може да си мислят, че липсата на култура е просто една малка черешка в тортата, но е точно обратното. Като ме питате с какво са свързани спомените ми от Търговище, детството ми е свързано и с това, че Невена Коканова играеше тук постановката „Към пропаст”. Седемнайсет или осемнайсет представления, аз съм ги изгледал почти всички. Любомир Кабакчиев е гостувал, Народният театър е гостувал и т.н. Но това бяха някакви празници, които са ми се забили в главата. Това създаваше някаква различна атмосфера в града.

    В този ред на мисли, ако трябва да направите някакъв апел, какво Ви се иска да кажете?

    Културата не зависи само от определени хора. Тя е нещо, което зависи от всички нас, заедно. Когато гражданите на един град имат необходимост от това нещо, те гласуват за хората, които биха направили така, че културата да бъде част от техния живот. Затова казвам, че зависи от всички нас. С апели не става. Трябва да се премести фокуса на внимание и на мислене. Това е по-трудното. Когато обществото не осъзнава тази потребност ще затъва в невежество и мизерия.

    И накрая, нещо, което искате Вие да кажете?

    Бих искал, тъй като няма да мога да ги видя, да поздравя всичките си приятели, съученици и моите учители.

  • Facebook коментари