• Първата жена архитект в България е от Търговище
  • A+ A-
  • Това е Мария-Луиза Константинова Досева, по мъж Георгиева, родена на 8 септември 1894 г. в гр. Ески Джумая /Търговище/. Тя е дъщеря на известния адвокат, търговец и банкер Константин Досев, който в края на ХІХ и началото на ХХ век е една от водещите фигури в обществено-политическия и стопанския живот на Търговище, притежава Търговско-банкерска кантора в центъра на града, а в продължение на двайсет и пет години /от 1894 до 1919 г., с известни прекъсвания/ е търговищки депутат в VІІ, Х, ХІІ, ХVІ и ХVІІ Обикновено народно събрание, либерал. Начално и прогимназиално образование Мария-Луиза получава в родния си град. Гимназия започва във Велико Търново, а завършва във Варна. Рисува хубаво и прави невероятен батик /рисунки върху коприна/. Отличничка на випуска с награда от Министерството на просветата.

    Мария-Луиза Досева решава да учи архитектура, което за времето си е твърде странно решение, тъй като това тогава си е чисто мъжка професия, жени не са допускани в тази област. Заминава за Германия през 1913 г., за да запише желаната от нея специалност в Техническия университет в Мюнхен. Въпреки отличната диплома и препоръките обаче, следването в този университет и е отказано категорично, защото в специалността „Архитектура” не се приемат жени.

    Мария Досева не се отказва и решава да опита в друг престижен университет – този в Дармщат. Получава специално разрешение от университетските власти, които не се оказват толкова консервативни и се записва там като редовна студентка. Старинната архитектура и историческите артефакти в Дармщат създават една неповторима атмосфера в града, която младата джумалийка попива с интерес. След завършване на първата година от следването си, Мария се връща в България и започва стаж от 20 юли до 25 септември 1914 г. като „копистка и надзирателка на постройките в Хасково”. По това време баща и е депутат в София, а Търговище е сполетяно от невиждано природно бедствие – наводнението от 6 юли 1914 г. Може би това е и причината тя да насочи поглед за стажуване към Южна България, където след Балканските войни и заселването на хиляди бежанци от Одринска и Беломорска Тракия, има по-голяма нужда от нови сгради. Друг мотив от личен характер обаче оказва по- голямо влияние - неин състудент е Минко Георгиев Зафиров, родом от Стара Загора, към който тя не е безразлична. Ето защо следдипломна практика като инженер-архитект Досева провежда в инженерно-архитектурно бюро с район Стара Загора-Хасково и към архитектурния отдел към Окръжно инженерство в Бургас. Атестатът и от двете места е отличен.

    В края на 1917 г. Мария Досева се дипломира. Въз основа на дипломата и положителния атестат от стажа, Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройството удостоверява, че „госпожа Мария-Луиза Досева може да практикува по специалността си.” Така тя става първата дипломирана архитектка в България.

    Завръща се в родния си град Търговище за много кратко, защото още на 5 януари 1918 г. се жени за арх. Минко Георгиев и двамата заживяват в неговия роден град Стара Загора. Там се ражда и първото им дете Георги. Годините след двете национални катастрофи са трудни и работа за архитекти почти няма, затова младото семейство решава да се премести в Бургас. Градът нараства, развива се, строят се къщи, магазини, обществени сгради. Съпругът и арх. Минко Георгиев е назначен за държавен архитект в Бургас.

    В края на 1920 г., когато е само на 26 години, архитект Мария Досева открива самостоятелно архитектурно бюро в града, намиращо се на ул. „Фердинандова” № 25 в Бургас, където семейството работи и живее. Първият им проект е от 13 септември 1920 г. по поръчка на Тоню Неделчев за къща с две стаи и салонче. Много бързо архитектурното бюро става известно не само в Бургас, но и в Сливен, Ямбол, Варна. Проектите му са разнообразни – жилищни сгради, дюкяни, фурни, мелници, маслобойни. И въпреки сполетялото ги лично нещастие – умира двегодишната им  дъщеричка, Мария и Минко не падат духом, а продължават напред. Животът ги възнаграждава и през следващите години те се сдобиват с две дъщери – Лиляна /1924 г./ и Милка /1927 г./.

    По проект на арх. Досева са построени училищата в Камено, Трояново, Русокастро, Средец, Извор, Приморско, Равна гора, Каблешково и др. В Бургас нейно творение е хотел „Булевард” /”Чехословакия”/, къщата на Невена и Петър Кюлюмови, къщата на Георги поп Аянов и др. След 1947 г. Мария-Луиза Досева е инвеститор-контольор на Районната Проектанска организация в Бургас.

    Арх. Мария- Луиза Досева упражнява професията си на архитект 53 години. След смъртта на мъжа си продължава да работи повече от половин век, без прекъсване до 1973 г. Съюзът на архитектите в България на свой извънреден конгрес / юни 1968г. / я провъзгласява за „Почетен член на Съюза на архитектите в България” и я награждава със златната значка на съюза за цялостната и дейност. Умира на 11 април 1975 г. в Бургас.

    За да бъдем максимално коректни към фактите, трябва да уточним, че седмици преди Мария Досева да получи дипломата си, друга българка прави това в университета в Дармщат - Елена Маркова от София. Тя дори започва веднага стаж в Министерството на обществените сгради в София и получава по- рано лиценз за упражняване на частна практика. И точно тук идва и голямата разлика между двете първи архитектки: арх. Елена Маркова прекъсва професионалната си дейност веднага след омъжването си, а Мария Досева я упражнява активно цял живот, почти до смъртта си.

    д-р Тоня Любенова

    В статията са използвани данни от очерка на Соня Кехлибарева за арх. Мария-Луиза Досева в „Ретро Бургас” – ІІ част и от публикациите на арх. д-р Любинка Стоилова за жените-архитекти в България.

  • Facebook коментари