• Майстор вае произведения на изкуството от гипс и бетон
  • A+ A-
  • Ако го видите на улицата най-вероятно ще си помислите, че е обикновен работник. Изцапаните дрехи, пропити с доста прах, може да ви подскажат, че е човек, който лепи фаянс или върши някаква друга работа в строителството. И почти ще сте прави.

    Години наред Калоян Денчев работи почти всичко на най-различни строежи. Докато един ден намира призванието си в моделирането. Или иначе казано – в създаването на фигури, които заместват стандартните подови настилки, декорации за стени, маси, мивки и т.н. Постепенно започва да твори барбекюта, сякаш издълбани в истинско дърво. С времето се усъвършенства и прави по-сложни модели.

    Той няма специално образование и казва, че е самоук. „Вероятно съм наследил нещо от дядовците ми. И двамата са били майстори” – казва Калоян. Твори ансамбли върху стени, които съчетават плотове, барбекюта и водопади. Декорира цели стени и дори и фасади на къщи.
    Върхът в досегашната му работа обаче остава умален модел на известния скален монумент Каснех ал-Фарун (Съкровищницата на фараона) в Петра, Йордания. Прави проектът за свой клиент и има още работа докато го завърши. Казва, че му е отнело около шест месеца да направи всички елементи.

    „Понякога се случва да направя 10 кв. см. и с това да се изчерпам. Това не е от онези неща, които да намяташ на бърза ръка. Изисква свободно съзнание. Нулева обремененост” – казва майсторът. Той споделя, че задачата по модела се усложнява допълнително от факта, че някои от фигурите по фасадата на оригинала са паднали с времето. Това налага допълнителни проучвания как са изглеждали.

    Според Калоян храмът в Петра е уникален паметник, който показва архитектура на различни древни народи. „В него са събрани александрийски, египетски, древногръцки стил. За мен лично озадачаващо е, защо не са известни майсторите. Не е ясно кой го е направил. Например има сведения, че майстора на соломоновия храм се е казвал Хирам, а тук всички са тотално неизвестни, дори и архитекта” – обяснява Калоян. Той смята, че за да се издълбае такъв огромен монумент в скалата е била необходима много воля и желание.

    Такива влага и той в работата си. Много от нещата стават бавно и се изисква много търпение. Малцина са обаче онези, които ценят нещата и са готови да отделят средства за това. Според Калоян това е обединяващото между него и хората на изкуството. „Може нескромно да прозвучи, но намирам, че работата ми е форма на изкуство. Трудно е у нас да се издържаш с подобна дейност” – споделя той. Разбира и не укорява хората, защото дните са забързани, а общата ситуация води към много напрежение и е трудно човек да поспре, дори за малко, да се огледа около себе си и да се порадва на обикновените неща.

    Дори и да е трудно, той няма намерение да заминава зад граница. Вярва, че хората убедени в собствените си способности могат да променят ситуацията в страната към по-добро.

  • Facebook коментари