• Съдия Силвия Петрова: Трябва да се гордеем с бързината и качеството на нашето правораздаване
  • A+ A-
  • Силвия Петрова е председател на Окръжен съд – Търговище и съдия в гражданското отделение. Тя притежава 38-годишен юридически стаж, от които 30 като съдия. Започва кариерата си в Районния съд в Попово и след две години се прехвърля в Търговище. През годините е заемала поста на председател на Районния съд и заместник-председател на Окръжния.По повод деня на българската конституция, 16 април, със съдия Петрова разговаряме за свършеното от съда през миналата година и постигнатите резултати.

    Съдия Петрова, има ли критерии, които определят качеството на свършената работа от съда?

    Правораздавателната дейност, в основата си, има два критерия  за оценка. Това са: бързина на разглеждане на делата и качество на съдебните актове. Първият касае разглеждането от съдебния състав и написването на делото в едномесечен срок. Що се отнася до качеството на съдебния акт, може да се обобщи, че то касае потвърждаването му от по-горни инстанции (апелативен, върховен съд б.а.).

    Какви са показателите на окръжния съд в Търговище?

    Съвсем наскоро представих отчета за 2016 г., от който става ясно, че съдът работи много добре. През миналата година сме разгледали 640 дела, като в тримесечен срок са свършени 610, което е 95 %. Важно е да уточня, че това са всички постъпили дела. От гражданските дела в тримесечен срок решаваме 97 %, а онези, които се обжалват при нас успяваме да решим 99 на сто. При търговските дела процентът е по-нисък – 92. Трябва уточним, че характера на търговските дела е по-особен. Обикновено касаят по-сложни правни спорове, изискват много експертизи за изясняване на обстановката и т.н. Добър е и процентът на наказателните дела. 95 % от постъпилите успяваме да ги свършим в тримесечния срок.

    Защо тримесечният срок е важен и се счита, че той е показател за бързо приключване на дадено дело?

    Това не е законоустановен срок. Той има препоръчителен характер. В Европа и страните от Европейския съюз се говори за разумни срокове, като те могат да са различни в зависимост от сложността на едно дело. В наказателното правораздаване, за разумен срок в решаването на един казус може да се счете и период от две до три години. Понякога и повече. Не може да гоним единствено бързината и да се получи един „недоносен” съдебен акт, в който много неща не са изяснени. Това, за нас, като съдии, е абсолютно недопустимо. Според мен се спекулира с бързината. Участвали сме в много семинари в различни части на Европа. Навсякъде  правораздаването е много скъпо и бавно.

    И все пак към нас идват негативни оценки от страна на ЕС…

    Преди време, след един негативен доклад, от Висшия съдебен съвет възложиха на Българската академия на науките, съвместно със Софийския университет да изследват как работи съдебната система. Не в София, а в цялата страна. В резултат ни казаха, че ние трябва да се гордеем с бързината и качеството на нашето правораздаване. Има много особености при бързото решаване на делата. При някои има повече от 20 свидетели, има законоустановени срокове, в които се изготвят книжата и т.н. Важни са следствието и прокуратурата и как те вършат своята работа. При нас идват папките, които разглеждаме. Ако делото е по-обемно може да мине повече от седмица докато се запознаем с него. Много са подробностите, които не са видни за обществото и те изискват време.   

    По какъв начин добрите резултати са свързани с натовареността на съдиите?

    Действително нашата по-малка натовареност създава условия да имаме добри резултати. Гледаме средно по около 4-5 дела на месец. Според мен, целта на реформата трябва да цели създаването на единна оценка каква трябва да бъде натовареността на един съдия, за да има бързина и качество. В големите съдилища, каквито са софийските например, колегите просто нямат физическа възможност да изписват делата в месечен срок. За тях няма почивни дни. Нашата натовареност е по-малка и резултатите са налице. Да вземем наказателните дела. Имаме само три отменени на по-горна инстанция. По-голяма част са потвърдени, което означава и добра оценка за нашата работа.  Районните съдилища в Попово, Търговище и Омуртаг също са с много добри показатели.

    Отчитате много добри показатели, но защо е ниско доверието към съдебната система?

    Както казах в началото при нас са минали 640 дела. Да приемем, че всяко дело има две страни. Това означава, че 1280 души, съвсем грубо изчислено, са потърсили правосъдие. Почти е невъзможно всички да са удовлетворени от изхода на едно дело, затова едната страна е губеща. Това значи, че половината от тези хора излизат от залата неудовлетворени. Те ще насочат негативната си енергия към съдебната система, която според тях не може да решава. Останалата половина, които са удовлетворени от изхода на делото, рядко ще говори за това. Така се получава дисбалансът.

    Важното е да се знае, че Народното събрание твори закони, а ние ги прилагаме. Фокусът, обаче се измества, че съдът прави всичко. Преди нас има следствие и прокуратура. При тежките престъпления, например, се работи по горещи следи. Ние не можем след пет месеца или повече, да събираме материал, който да изследваме. Когато влезе едно дело в съда без достатъчно доказателства как да се получат нещата? Преди много години съм гледала наказателно дело, което дойде без скица на автопроизшествието. Нямаше никакви замервания. Но аз нямаше как да ги направя, защото делото дойде 6 месеца след инцидента. Важно е да се знае, че съдът решава само по доказателствата.

    Търсят ли хората своевременно помощ в решаването на проблемите?

    Сещат се късно, а трябва да търсят помощ предварително, защото, както казах, ние решаваме делата само по доказателства. При нас идва една папка, в която всяка страна трябва да е събрала всичко онова, което смята, че ще доведе до спечелване на делото. Затова им трябва помощ преди да влязат в съда. Има Закон за правната помощ, който е в полза на хората, които нямат средства. Хората трябва да си знаят правата и да ги търсят с помощта на юристи.

    Какви нововъведения направихте през последните години в съда?

    Работихме основно за улеснение на гражданите. Вече ги няма кабинките където се събират такси и заедно с това въведохме пос терминал за плащане с карти. Всички съдебни актове публикуваме на нашата интернет страница, което е голямо улеснение за адвокатите и страните. Съвсем скоро адвокатите ще имат достъп и до електронно досие, в което ще се качват всички документи по делата. Вече има възможност, която е регламентирана в Гражданско-процесуалния кодекс документацията да се изпраща по електронен път. Имаме информационни дисплеи, на които се изписва програмата на делата и кое се гледа в момента. Подменихме и звукозаписната система във всички зали.

    Какво Ви даде стимул през годините да продължите да упражнявате професията на съдия?

    Това е една много емоционална работа. Хората едва ли предполагат колко емоции влагаме. Изживяваме всяко дело и го мислим. Тежко е да се решават различните казуси, защото става въпрос за човешки съдби. Има много примери как, години наред, две страни са спорили и съдът намира решение на проблема. Действително, в едно дело винаги едната страна губи, но аз винаги съм се стремяла да обяснявам причините довели до тази загуба. Понякога хората си вадят поука и не повтарят грешките. Сигурно през годините съм се чувствала демотивирана заради негативизма, който се излива срещу нас, но обичам професията си. Чувството, че си помогнал на някого с решението си, което е потвърдено на две по-горни инстанции е несравнимо. Най-важното за мен е, че хората намират справедливост в съда, а ние сме хората, които помагаме това да се случи.

    Интервю на Иван Колев

  • Facebook коментари