• Михаела обиколи света и акостира в Търговище
  • A+ A-
  • Когато научих историята на това момиче веднага разбрах, че трябва да я разкажа. Не че преживяванията са й уникални. Но мога да кажа, че малцина са онези, които имат късмета или по-скоро дръзновението да ги направят.

    Тя е била на пет континента. Скачала е с парашут в Хаваи, плувала е с акули в Бора-Бора и е водила телевизионно предаване в Унгария. Разхождала се е по безкрайните плажове на Австралия, спускала се е с каяк по бързеите на реките в Аляска и още куп изживявания, които били нейна мечта. Работата й я отвела до най-желаните дестинации на земното кълбо. Имала е шанса да остане където и да било, но предпочела да се върне в Търговище.

    Михаела Панайотова е едва на 29 години и вече е натрупала преживявания за няколко живота. В продължение на три години е работила на круизни кораби и е кръстосала почти всички океани и морета. Както тя казва, опознала е почти целия свят и е общувала с хора от различни нации. И на фона на цялата световна пъстрота и всички приятни мигове, един ден просто решава да се прибере в сивото, скучно и прашно Търговище.

    Идва си сама. Цялото й семейство е в чужбина. Влиза в апартамента в покрайнините на града и пали изстиналите лампи. Светват отдавна тъмните прозорци, които съобщават, че някой се е прибрал у дома.

    Сега младата жена си спомня времето на отегчение, което провокирало желанието за бягство от от града, от родината.

    Тригодишното приключение на Михаела започва, когато се дипломира като икономист. Работи за кратко в Търговище, но има огромно желание да замине в чужбина и да не се връща повече. Спомня си за разговор с майка си, която й казва, че веднъж минала границата ще иска час по-скоро да се прибере. „Аз нямам търпение да замина. Абсурд е да се прибера. Веднъж изляза ли – край! Няма да се прибера повече в този град, в който всичко е едно и също” – отговаря Михаела. Подготвя се добре. Усъвършенства чужди езици, кара курсове и всичко необходимо, което да й помогне в заминаването й. И накрая успява. Намира круизна компания, качва се на кораб и отплава.

    Рейсовете продължават по осем месеца и само два е на суша. Тогава усеща как нещо я дърпа към родното място. Някаква невидима сила, която не е свързана с материалното. Изпитва необяснима тъга, когато се чува с някой от близките си в България. Звуците от родината пристигат в слушалката, акостират в очите й и оставят капки вода като онези от вълните, когато се разбиват някой пристан.

    Редом с приключенията Михаела започва да осъзнава, че онова, което й липсва е нещо съвсем извън екзотиката, припечелените пари и пътешествията на плаващите градове. Казва, че й било много трудно без това да чуе приятелско „Здравей” или просто да се поразходи в центъра и да почувства слънцето на родното място.

    През една ваканция се връща в родно Търговище. Вече има купен билет до Маями, откъдето трябва да отплава поредният круиз. Тогава среща познат, който й предлага работа. И тя решава да остане. „Омръзна ми да скитам без да се чувствам на мястото си. За много хора може и да е невероятно, но домът е огромна сила. В дома сякаш нещо те завива с одеяло и те стопля по вълшебен начин. Нещо, което не можеш да изпиташ никъде по света” – споделя Михаела. Според нея, домът и семейството са най-важното нещо към което човек трябва да се стреми. Всичко останало е преходно и носи мимолетна наслада.

    „Сякаш хората позагубиха този стремеж. Тежко е в България. Знам колко трудно се случват нещата тук от гледна точка на доходите. Знам и колко лесно се получава в чужбина. Но там я тази топлина, от която имам нужда”– казва още младата жена. Тя мисли, че когато човек е уверен в себе си и положи достатъчно усилия всички желания могат да се сбъднат.

    „Не ми е било леко през годините, но винаги съм знаела, че от мен зависи как ще се случат нещата. Животът предоставя възможности и от човека зависи накъде ще направи крачката” – споделя Михаела и казва, че дори за секунда не е съжалила, че остава в Търговище, въпреки че всички й казват да не го прави. За нея мястото не определя битието. Смята, че животът е огледало и каквото излъчваш това ти се връща. „Ако излъчваш негативизъм, ако мислите ти са черни, ако си завистлив и злобееш не можеш да очакваш хубави неща” – казва тя. Мисли, че в България хората са много добри, но им липсва вяра. Някак не могат да повярват в собственото си общество и да разберат, че ако помогнат на един човек да израсне, да развие потенциала си, той ще е полезен за всички.

    Михаела е щастлива, че се завърна и остана. Смята, че всичко най-добро предстои да се случи и преживяванията досега са били като трамплин, който я изстрелва по-високо в собственото й съзнание.

    Склонен съм да мисля, че това е нагласата, която трябва да ни тегли напред. Оптимизмът е важен, но по-важна е вярата, която блещука във всеки човек. Свети като малка свещичка и разцепва мрака, който не ни позволява да видим накъде да поемем. Помага на добротата, която подобно на цвете се нуждае от лъчи светлина за да разцъфти.

    Иван Колев

  • Facebook коментари