• Чудакът Иван
  • A+ A-
  • Не знам дали тази история ще ви учуди, но мен определено ме накара да се усмихна и почеша по главата. Чак се запитах „Това възможно ли е?!” Става въпрос малко за Париж, малко за богоявленския кръст, малко за рикши и много за един човек на име Иван, който живее в Търговище. Той се върна от там, където повечето хора се опитват да отидат и се занимава с нещо доста нетрадиционно.

    Иван Стоянов е на трийсет и две години и изкарал последните седем в гурбетчийство. Казва, че за това време се е сблъскал с много неща, които в известен смисъл го променили. Работил е във Варна, София, а после в Прага и Париж. На последното място е три години, а парите си изкарва като разхожда туристи по Шанз-Елизе и близките известни маршрути. Работата му се изразява в това, че върти педалите, а зад него, на удобно кожено канапе, се возят туристите, които слушат музика и се радват на гледката към Айфеловата кула. Рикшата се оказва не само доходен бизнес, а и нещо много приятно. „Направо се влюбих в тази работа” – казва Иван. Споделя, че е возил хора от всички континенти и работата го зарежда с много положителна енергия.

    Въпреки, че печели добре семейството му липсва. Затова, преди десетина дни, се връща в Търговище и решава да остане. Взема със себе си и рикшата и така се превръща в първия човек в града, собственик на атрактивно возило.

    Фактът да се прибереш от Париж в Търговище с рикша, може би, е малко причудлив, но чудесата при Иван се случват отдавна. Той е двукратен шампион по вадене на богоявленския кръст. През 2009 г. скача в ледените води на шадравана в Търговище и пръв достига разпятието. Малко по-късно се ражда първият му син. На следващата година отново скача и пак е победител. След това се ражда и второто му момче. Казва, че семейството е дар, от който не бива да се откъсваш.

    Споделя, че има много идеи, но все още в главата му е хаос. Мисли да постегне триколката и да вози търговищенци. „Едва ли ще го превърна в доходен бизнес тук. По-скоро за удоволствие и атракция” – казва Иван. Той има други идеи за работа, която да му носи доходи, но се въздържа да каже каква.

    Връща се пак на рикшата и демонстрира възможностите й. „Ето тук има дистанционно” – казва и отваря багажник зад седалката на водача – „С него мога да сменям цвета на светлините” – натиска някакви копчета и около брезента, който е над главата на пасажерите започват да мигат лампички в най-различни цветове. После измъква кабел и обяснява, че с него хората могат да си зареждат мобилните телефони. Тъкмо съм се ухилил от екстрите на триколката и Иван измъква още едно кабелче. „Това може да се върже към телефон или MP3 плейър и хората да си пускат каквато музика искат. „Ама това и звук ли има?!” – питам с недоумение и получавам отговор: „Доста приличен. Сега ще ти покажа”. След секунди, някъде от рикшата се чува мощен бас и оставам зяпнал от качествения звук. Електричеството за екстрите идва от акумулатор, който се намира в задната част. Всъщност рикшата се движи на батерии и това я превръща в екологично возило. С едно зареждане може да измине около 50 километра, а максималната скорост, която развива триколката е около 40 км. в час.    
     
    Сега смята да постегне рикшата и да я тества по търговищките улици. Казва, че ще се получи, защото повечето от основните вече са ремонтирани. Части за триколката лесно се намират. Рикшата е българска. „Най-добрите рикши във Франция са български” – отбелязва Иван докато повдига задните колелета на специална стойка и допълва с усмивка: „Факт!”

    И все пак. Недоумението, че можеш да се завърнеш от там, където повечето се опитват да отидат седи и ми досажда. Бръмчи и не ми дава спокойствие като комар във влажна лятна вечер. Затова питам: „Защо, човече? Защо се върна!?” Иван хвърля бегло обяснение, че Париж след атентатите не е същият. Нямало много туристи, но все пак за рикшите се намирало работа. Когато заговори останалото, интонацията и трепетът в гласа му разтикаха съмненията ми. 

    „Обичам България, обичам Търговище. Омръзна ми да съм все по чужбините. Вече пет години странствам” – казва Иван и някак тържествено повишава глас – „Искам да съм тук, при семейството си. Чуждите страни не са за всеки. Желанието ми е да се развива и града. С нови идеи. Ако всеки, който е в чужбина се върне и донесе нещо със себе си, някаква идея, мисля, че България ще върви напред и нагоре.”

    Чудак е този Иван. Ще кара рикша в Търговище. И заедно с това вярва в развитието - собственото, на града, на страната. Може би вярва в чудото на семейството дарено му в мразовитите януарски дни по Богоявление. На всичкото отгоре не я иска чужбината. Без корени трудно се скита. Знае, че не може да се улови никъде. И да се застои на някое място разбира, че почвата е друга. Не се хваща и бързо вехне. Затова вече се здраво вкопчил за нашата си земя.

    Иван Колев

  • Facebook коментари