• Поля, която не спира да търси чудеса
  • A+ A-
  • Когато разбрах, че съществува човек като Поля ми се прииска веднага да съобщя. Рекох си, че такава пъстра личност трябва по някакъв начин да влезе в полезрението на повече хора. Не за друго, а защото е прекрасен пример. После се разколебах, понеже ми се стори изключително трудна задача да представя един толкова шарен и позитивен човек. С времето се появи и още нещо. Как да представя едно крехко създание, което притежава дръзновението да обиколи света и да открие себе си в Търговище? Мислите ми се разклониха в клокочещи поточета и беше невъзможно да ги събера. И най-накрая се оказа, че именно Търговище е онова, което превръща делтата в естуар.

    Говорим за една рускиня (която дръзвам да нарека забележителна) в България. Завършила е „Световна икономика” поживяла малко в САЩ и дошла в Търговище да се занимава с маникюри и фитнес. И това я прави щастлива.

    Казва се Полина Александровна Иванова, родом от град Омск. Произхожда от добро семейство в двумилионния руски град. Там има отлично уреден живот. Притежава апартамент, хубава работа в семейната фирма, която се занимава с конфекция. Но нещо й липсва. Това е един българин, с който се запознават на студентска бригада в САЩ. Когато се прибират – тя в Омск, а той в Търговище разбират, че не могат един без друг.

    Тя решава да дойде на гости и опитва да намери града на картата. Не го открива. Някак на сляпо стяга куфарите и пристига в Търговище. После Иван гостува в Русия, където иска ръката й от родителите.

    “Това, което ти пълни сърцето са хората около теб, да си отваряш нови граници, да опознаваш себе си” – казва Поля и разсейва опитите ми да схвана странното й решение да заживее в град като Търговище. Но после следва друго признание, което още повече ме изненадва. 

    Споделя за трудностите в това да научи езика и да свикне с различния климат. „Беше трудно и странно, но тук аз пораснах, разбрах какво съм и какво искам. Иван ми показа истински чувства. На 7 хиляди километра от семейството и родината разбрах как да бъда щастлива“ – споделя тя и въобще не смята, че в Русия или САЩ е по-добре отколкото в България. На мнение е, че човек може да бъде успешен където поиска, стига да положи достатъчно усилия и нещото, което прави да му е интересно. Така стига до момента, в който решава да се занимава разкрасяването на женските ръце. Придобива квалификация и отваря салон за маникюр.

    Следват прекрасни години. Бизнесът е повече от успешен, ражда се „директор“  Влади и още куп щастливи събития.

    Същевременно опознава българската култура. Обича да чете класическа литература и първата книга от български автор е „Тютюн” на Димитър Димов. Започнала го в оригинал, но довършила на родния си език. Нещото, което много я впечатлява са българските народни танци. „Хората са нещо уникално красиво. Когато виждаш как познати и непознати, млади и стари, стават, хващат се за ръце и заиграват хоро. Това толкова те изпълва и те кара да се чувстваш щастлив, че си жив, че си тук” – казва тя.

    С времето Поля стига до заключението, че това да прави маникюри не й е достатъчно и започва да търси нови предизвикателства. Както самата тя казва „Животът е екшън, драйв. Опитвам всичко от него и никога не ми е скучно.“ 

    След раждането не харесва тялото си и иска да го коригира. Така се свързва със световно известния фитнес инструктор и диетолог от Австралия Татяна Прокофиева. Никога не са се срещали на живо, тренировките ги правят онлайн и с видеоклипове. Открива, че това да помага на хората да се чувстват щастливи като трнират и моделират тялото си е точно като за нея. С времето става част от екипа на Прокофиева.

    Започва да работи с жени, които искат да коригират несъвършенствата на тялото си. Прави го по уникален начин – като най-първо им помага да обърнат поглед навътре, към себе си, и да видят собствената си красота, защото „човек може да е красив във всяка форма и възраст“.
    „Програмата се казва „Красиво и комфортно“ и идеята е да помогнем на хората да намерят своята красота, без да се съобразяват с модата, защото тя се променя. Учим ги да заобичат тялото си.“

    Полина Александровна дошла в Търговище и открила чудесата в любовта, хората, фолклора, в бита и заниманията си. Тя предпочита да плува срещу течението с широко отворени очи, защото така намира магията в ежедневието. Шарен оптимист, който вярва, че да следваш себе си, значи да се откриеш. И не е задължително да си в Ню Йорк, Лондон, Париж или Москва. Може и в Търговище.  

  • Facebook коментари