• Какво да направим за да се чувстваме щастливи
  • A+ A-
  • Наслушали сме се на всякакви капацитети, които говорят за щастието. Истината обаче е една. И тя е, че човек сам дарява на себе си положителните емоции. Тук са споделени някои мисли на авторитетен учен, който обяснява какво да направим, когато не се чувстваме особено добре. Доверете се на някой, който знае за какво говори, пише obekti.bg

    В книгата си „Възходящата спирала“ Алекс Корб от Калифорнийския университет в Лос Анжелис представя някои идеи, които могат да създадат трайно щастие в живота ви.

    1. Най-важният въпрос, който да си зададете, когато се чувствате зле

    Вярвате или не, вината и срамът активират центровете на възнаграждение в мозъка. Въпреки различията си, гордостта, срамът и вината активират същите невронни вериги, сред които дорзомедиалния префронтален кортекс, амигдалата, инсулата и нуклеус акумбенс, пише Корб в книгата си.

    Безпокойството кара мозъка да се чувства по-добре като дава усещането, че работим върху проблемите си. Притесненията успокояват лимбичната система, като активират междинния префронтален кортекс и намаляват активността в амигдалата. Когато чувстваме тревожност, да правим нещо – дори да се безпокоим – е по-добре за мозъка от това да не правим нищо.
    Но вината, срамът и безпокойството не са добро решение.

    Запитайте се за какво сте благодарни. Благодарността не просто е нещо страхотно, а действа на биологично ниво. Същото действие, което имат антидепресантите, които увеличават равнищата на невротрансмитерите допамин и серотонин, има и благодарността.
    Опитайте се да мислте за нещата, за които сте благодарни, и да се фокусирате върху положителните аспекти от живота си.

    Да, но понякога животът е просто гаден и сякаш няма за какво да бъдем благодарни. Познайте какво. Търсенето само по себе си върши работа. С времето то променя плътността на невроните във вентромедиалния и страничния префронтален кортекс. Тези промени означават, че следващия път ще ни коства по-малко усилия да изпитваме благодарност и емоционалната ни интелигентност ще се повиши.

    2.  Назовете отрицателните емоции

    Чувствате се ужасно. Дайте име на ужасното. Тъжни? Напрегнати? Ядосани?
    Готово – толкова е просто.

    Съзнателното назоваване на емоциите намалява въздействието им, като намалява активността на амигдалата и увеличава тази на префронталния кортекс.

    Потискането на емоциите не работи и може да има обратен ефект. Редица изследвания се показали, че хората, които се стремят да потискат отрицателните чувства, не успяват и понякога това ги кара да се чувстват по-зле.

    Но назоваването работи. За да намалите емоционалната възбуда е достатъчно да опишете чувството дори с няколко думи, в идеалния случай – със символичен език, което означава непреки метафори и опростяване на преживяването. Това активира префронталния кортекс и намалява възбудата на лимбичната система. Достатъчни са една-две думи.

    Както винаги, древните методи са много напред от нас. Определянето на мислите и емоциите е важна част от медитацията.

    Определянето на емоциите е толкова мощен инструмент, че работи дори върху други хора. Това е една от техниките, които агентите от ФБР използват, когато водят преговори за заложници.

    3. Вземете решение

    Случвало ли ви се е да се успокоите, след като вземете някакво решение? Това не е единичен случай.

    Вземането на решения и поставянето на цели ангажират в префронталния кортекс по положителен начин, намалявайки тревогата и безпокойството. Вземането на решения намалява и активността на стриатума, която обикновено ни дърпа към негативни действия и навици. Лимбичната система се успокоява и започваме да гледаме на света по друг начин.
    Но вземането на решение може да бъде трудно. Невронауката може да ви помогне и в това отношение.

    Вземете „достатъчно добро“ решение. Не е нужно да е 100% най-доброто. Перфекционизмът претоварва мозъка с емоции и ни кара да се чувстваме извън контрол. Търсенето на най-доброто носи със себе си прекалено много вентромедиална префронтална активност в процеса на вземане на решения, докато разпознаването на достатъчно доброто активира повече дорзолатералните префронтални области, което ви помага да се чувствате повече под контрол. Чувството за контрол намалява стреса.

    И не само това: взимането на решение, активният избор увеличава чувството за удоволствие.
    Два плъха получават доза кокаин. Преди това плъх А трябва да натисне един лост. Плъх Б не трябва да прави нищо. Разликата? Плъх А получава по-силен прилив на допамин.
    Когато вземете решение и след това го постигнете целта си, се чувствате по-добре, отколкото ако ви случва нещо хубаво случайно.

    Това отговаря и на вечната загадка защо е толкова трудно да се завлечем до фитнеса. Защото, ако чувствате, че трябва, защото така трябва, това не е съзнателно решение. Мозъкът не получава съответния прилив на удоволствие. Чувства само стрес, а това не е начин да се изгради добър навик за тренировки.

    Алекс Корб обобщава: „Ние не просто избираме нещата, които обичаме. Ние също така обичаме нещата, които избираме.“

    И така, чувствате се благодарни, назовавате отрицателните чувства с имената им и взимате повече решения. Дотук добре. Но не сте ли малко самотни, за да изпълните рецептата за щастие? Време е другите хора да излязат на сцената.

    Какво е нещото, което може да правите с другите хора, което според невронауката е път към щастието? Нека видим.

    Кой е четвъртият начин вижте в obekti.bg

  • Facebook коментари