• 25 години швейцарски журналист помага на Търговище
  • A+ A-
  • Когато разбрах, че ще се срещна с швейцареца Марк Летау знаех, че разговорът ще е приятен. Бяхме се виждали няколко пъти преди време покрай състезанията по ориентиране, които правят с местния клуб. Затова имах представа, че Марк е приятен човек и с него се говори леко и свободно. Той е журналист в швейцарското столично издание „Дер Бунд” и се занимава със спортно ориентиране. Заедно с това е председател на сдружението „Вариант 5”, което осъществява социални проекти в България. Това, което не знаех е, че след този разговор ще си тръгна вдъхновен.

    Първата среща на Марк Летау с българи е през 1991 г. Тогава търговищки ориентировачи пристигат в швейцарските Алпи с „Москвич Алеко” за да участват състезание. Сред тях са Петранка Ангелова и съпругът й Диан Бонев. Погледът на швейцареца е привлечен от соц. возилото, с което пристигат търговищенци. Още със запознанството си забелязва, че багажникът на нашенците е пълен с буркани и кошници с храна. Разбира и че нямат палатка, в която да спят. Приютява ги в дома си. Когато си тръгват българите канят Марк да гостува в Търговище.

    „На хладилника ми имаше бележка, залепена с магнит, на която пишеше на латиница „Az idvam” и телефонен номер” – спомня си Марк. Само месец след това пристига със свой приятел, който също е журналист. В България двамата виждат нещо не много приятно като обща ситуация. „Това беше в онези трудни години след падането на социализма. Голяма криза, лоши пътища. Виждаше се бедността. И не само това. Виждаше се, че хората не са много весели” – разказва швейцарецът.

    Тогава разбира, че в страната има голям проблем и пред него, като гост от чужбина, се очертават два варианта. Да си тръгне и никога повече да не се върне или да направи нещо, което да доведе до положителна промяна. „Още от началото търсихме не само контакта между нас, но и обща идея. Нито за мен, нито за тях не беше интересно и полезно просто да сме на гости, да пием бира и да ядем цаца. Трябваше да опитаме да подобрим нещата” – спомня си той.

    С Петранка и Дико (както наричат Диан) решават да направят сдружение по швейцарски модел. Задачата се оказва трудна заради непълноти в законовата уредба на България. „В Швейцария да направиш организация в неправителствения сектор е много лесно. Там обществото се самоорганизира и тогава имаше около 200 хил. сдружения. Но в България нямаше нито една организация без комерсиална цел” – обяснява Марк. Коства им една година да създадат клуб по ориентиране. В същото време създават и сдружение в Швейцария, с което да се събират средства в подкрепа на младите хора и спорта. Следват множество социални проекти, с които помагат на различни институции. „Тогава в Швейцария разбраха, че в България има много проблеми. Че има проблем с храната в детските градини. Имаше и туберкулоза” – разказва Марк и допълва: „Тогава разбрах, че не мога и нямам право да искам от донорите дори един лев за спорт, при положение, че децата страдат от туберкулоза и глад.”

    В периода 91-92 г. заболелите от туберкулоза са много. Световната здравна организация отказва да помогне в борбата с болестта. Причината е, че по това време в България няма организирани структури, които да приемат помощите. „Не можахме да повярваме. Все едно казваха: „Чао България”. Заедно с едно швейцарско сдружение и помощта на БЧК решихме да организираме пилотен проект, с който да търсим специалисти, които знаят как се лекува туберкулоза” – разказва Марк. Проектът тогава е за 30 хил. франка и обхваща регионите на Търговище и Смолян. След създадената организация СЗО откликва на апела и подпомага борбата с туберкулоза.

    През годните правят още няколко големи социални проекта и една инвестиция в центъра на Търговище. Това е сградата на „Вариант 5” до БЧК. Естествено „благодарността” от българска страна не закъснява. Доайени на местната журналистика предричат, че на вратата чука „швейцарското робство”, а тогавашната посланичка в Швейцария обявява Марк Летау за агент на Мосад. Днес имат много добър диалог със сегашния посланик Меглена Плугчиева. „С нея работим отлично” – казва Марк. 

    Една от последните им инициативи е буквално стъпкана от кучета и местна власт. Преди време, в парка „Борово око” предприемат действия за създаването на първия Вита парк. Накратко това представлява алея с различни площадки, предимно от дървени материали. Подготвят цялата документация ведно с проект и скици. И точно, когато трябва да започне работата се оказва, че на мястото, откъдето трябва да започне алеята, изниква площадка за кучета.

    Марк и българските му приятели приемат иронията, преглъщат обидата и заедно продължават да търсят варианти как да реализират идеите си. Социалните проекти, финансирани от швейцарските граждани се множат. В началото, за състезания по ориентиране в Търговище, идват едва по 50 участника. С времето турнирът расте, става международен, а тази година се очаква да пристигнат около хиляда участници.

    След този разговор си направих някакъв странен паралел със швейцарските учители, които идват в България през 1894 г., за да поставят основите на физическото възпитание в българските училища. Те са дошли след освобождението за да помогнат на българите да се справят с кризата. Марк Летау се появява след промените. Учителите са основали първите гимнастически клубове, а Летау помага в регистрирането на един от първите спортни клубове в новото време. Докато говорихме той някак не прие това сравнение и, може би, с основание. Каза, че вече възприема българските си приятели като част от неговото семейство и просто иска нещата да се случват добре. Според него, човек трябва да знае кое е важно за него. Да го прави без претенции, а къде се намира-не е от голямо значение.

    Иван Колев

  • Обвързани публикации
  • Facebook коментари