• На какво играехме като деца
  • A+ A-
  • Особено много се вдъхновявам от гледката на играещите навън деца. Не зная дали има нещо по-ободряващо от това да видиш тайфи, които тичат наляво-надясно, крещят радостно и измислят купища щуротии, които правят.

    С времето някои от игрите поизчезнаха. Особено онези, през 70-те и 80-те и дори 90-те години на миналия век, които се играеха на открито и изискваха много въображение, в повечето случаи и майсторлък. Естествено има и такива, които са непреходни и се играят откакто свят светува. Да си ги припомним. 

    Лагерни колички. Най-общо казано това са летните заместители на шейните. Количките се правеха от няколко дъски и лагери, купени в магазините за авточасти. Избираше се добре асфалтирана улица с наклон и се започваше спускането. Колко много кожа оставаше по асфалта… Но беше забавно.

    Кър (наричана още в някои части на България бум, ура или шмайзер) е друга много любима игра, която беше малко грубичка. Играта се играе върху разчертан върху асфалт или плочки чертеж. В нея участват два отбора с неопределен, но равен брой играчи, разположени в поле №1 и поле №2. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки кър (съответно бум, ура или шмайзер). Докато минава по коридорите играчът няма право да стъпва върху линия или извън чертежа, защото така изгаря, тоест излиза от играта. Играчите от противниковия отбор - от тяхното поле или вече излезли извън чертежа - могат да го дърпат или блъскат, за да настъпи линия или излезе извън чертежа. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен бомба, никой не може да го дърпа или блъска. Двете бомби могат да се ползват от играчи и от двата отбора. Излезлите извън чертежа играчи, от противниковите отбори, не могат да се блъскат.

    Когато още пейнтболът не беше измислен ние си имахме ФУНИЙКИ. Играта беше предимно за момчета, но се случваше да играят и момичета. Имахме арсенали от импровизирани пушки с най-различни „патрондаши”. Общо взето се играе като играчите се разделят на два отбора и си устройват мини война.

    снимка:socbg.com

    Ръбче. Това е супер готината игра, в която могат да се покажат умения за точност и сила. Децата се разделят на два отбора и заемат срещуположните тротоари.Играе се с топка, но да е от по-големите.Улицата, ако е по-широка от 4-5 м.,играе се на един тротоар, но такива улици са оживени и не стават за играТопката се хвърля от единия тротоар към ръба на бордюра на отсрещния .Ако топката се удари в ръбчето тя се връща и отбора получава 20 точки, ако се удари в бодюра и платното, без предварително да се е ударила в платното-10 т.В двата случая топката се връща, след като се удари.Всички други случаи са фал и другият отбор продължава.Играе се на точки по споразумение до колко.


    Стражари и апаши - гоненица, но с по-сложни правила, със стратегия и хитрости. От всички деца се избира едно дете, което да брои до 10. Другите оставят произволен предмет. След това преброилият до 10 оглежда оставените предмети и решава кои да са апаши, а кои - стражари. Едно от децата трябва да предостави предмета си на детето, което е броило. Стражарите броят до десет, а апашите се крият. След това апашите биват търсени и като ги намерят се гонят. Когато ги хванат казват: “Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат”. И така той става стражар. Когато ги хванат, започват да ги измъчват, гъделичкайки ги. Апашите пък си измислят истинска и фалшива парола. Те трябва да кажат на стражарите истинската парола, когато се налага.

    Дама, охлюв, държави - различни игри, които се чертаят с тебешир и се подскача на един крак. Тук равновесието е важно умение, защото не трябва да падаш и не трябва да стъпваш по очертанията на играта.



    Народна топка - една игра, която често играехме и в часовете по физическо възпитание. Два отбора в две полета, разделени с черта, се обстрелват с топка. Който бъде ударен от топката, без да я хване, изгаря.

    Сляпа баба - Един от играчите, определен първоначално обикновено чрез броилка***, става Сляпа баба - завързват му се очите и останалите започват да обикалят около него и да го дразнят с викове, докато той се опитва да хване някой от тях и да го задържи. В по-простия вариант на играта в този момент тя свършва и започва наново, като заловеният става новата Сляпа баба. В по-усложнения вариант Сляпата баба трябва да познае по дрехите и по физиката заловения играч и ако сгреши, продължава да бъде Сляпа баба и в следващата игра.

    Любимата КРИЕНИЦА. Тя има страшно много имена и когато сме се събирали по селата лятото и идваха деца от всички краища на страната носиха по някое наименование. Викахме й криенка, кришка-мишка, мижитарка, миженка, жмичка, жуменка и т.н. Правилата все пак си бяха едни и същи.  Играе се от неопределен брой играчи, които се броят един друг с някоя броенка*** и последният играч, когото броенката посочи, жуми (мижи), т.е. скрива очите си с ръце и се захлупва на пейка, дърво, камък или друго предварително избрано място за жумене. Жуменето продължава определено време като играчът брои бавно до определено число или казва на глас някоя броенка, докато останалите играчи се крият. След приключването на броенето или на броенката жумещият отваря очи и започва да търси скритите играчи. Когато открие някого, той трябва да се затича до мястото за жумене и да го заплюе, т.е. да пипне мястото за жумене с ръка и да извика на висок глас „Пу за Иван“, например, ако откритият е Иван. Същевременно криещите се играчи трябва да се доберат до мястото за жумене и да се заплюят сами, т.е. да кажат „Пу за мен“. Последният заплют от търсещия играч жуми следващата игра.
    За да не може някой играч да стои точно зад жумящия и да се заплюе веднага след започването на играта, преди да отвори очи жумящият играч обикновено казва Кой пред мен, кой зад мен, кой от двете ми страни, три пъти подред жуми, отварям аз очи!.
    Ако търсещият играч сбърка при заплюването, т.е. сбърка някого от криещите се играчи с друг, играта се повтаря като отново той жуми. Грешката се известява на криещите се играчи с викове Спукано гърнето, млякото тече! (Или само Спукано гърне!). Ако търсещият не успее да заплюе никого, отново той жуми следващата игра.
    Вече заплюлите се играчи могат да издават на криещите се местоположението на търсещия с викове — Салам, стой си там!, ако търсещият е близо до мястото за заплюване и излизане би било неподходящо или Суджук, бързо тук!, ако търсещият играч е далеч и моментът за заплюване на криещите се е подходящ.
    Когато търсещият реши, че последният играч, когото той е заплюл е най-добре да жуми следващата игра, той може да обяви Царски път до десет, при който се брои бавно до десет и всички криещи се могат да излязат и да се заплюят, без да се притесняват, че търсещият ще ги заплюе. Царски път се обявява и когато все още има неоткрити играчи, но търсещият не може да ги намери. Ако те не се появят след като търсещият преброи до десет на висок глас, той може да ги преплюе и последният преплют играч жоми . Възможно е, при по-големи игри, когато времето на царския път е било недостатъчно, да се даде последващ с по-голяма продължителност (напр. Царски път до 20).


    Развален телефон - тази спада към кротките занимания, но съвсем не е тиха игра. Децата сядат едно до друга в редичка и първото казва някаква дума на ухото на седящия до него. Той на свой ред прошепва какво е чул на следващия. И така до последното дете, което трябва да каже думата на глас. И в този момент тишината изчезва, заменена от бурен смях. Колкото повече са участниците, толкова по-голямо е объркването. Ако думата, която е казана от първото (в редицата) дете, не е вярна, то отива последно и така се редуват.

    Играта на ластик се играе предимно от момичета. Може да се играе от три или от четири деца. Когато са три, всяко играе само за себе си, а когато са четири, играят по двойки. Изисква се гъвкавост и пластичност на краката. Децата скачат между опънат от други две деца ластик по определени предварително начини. Ластикът е желателно да е объл, с по-малък диаметър, като възелът или снадката на ластика трябва да е между краката на някое от децата, което държи ластика. Казват се различни стихове, понякога във вид на песнички в такт с подскоците. Има много варианти на тези песнички.

    1. Фе, фе, мирише на кафе. Дяволът се кръсти с кьопавите пръсти. Отиде на реката, удари си главата. Намаза я с йод и стана идиот!
    2. Фе, фе, мирише на кафе. Дяволът се кръсти с трите криви пръсти. Отиде на война, уби една муха. Опече я на шиш, покани цял Париж!
    3. Чарли Чаплин се напил, сто бутилки ром изпил. На кръчмаря не платил и жена си той набил със метлата по главата, със шишето по дупето.
    4. Чарли Чаплин се напил и жена си той набил. Тя му раждала деца, той ги пържел на яйца.
    5. Понеделник,вторник,сряда,четвъртък,петък,събота,неделя.
    6. Цар, царица, магаре, магарица, принц, принцеса, Снежанка във двореца!
    7. Цингара мангара фук. Пълни гащи с лук.
    8. В горна-долна махала черно циганче умря. Майка му го жалеше „Ой Гане, Гане, кога беше жив, кюнци ковеше и ги броеше — едно, две, три — пръв излизаш ти“.
    9. Аката баката, чуката бе. Ондир пондир, до ми ре. Кики рики, романтики. Фльорц!
    10. M-i-s-s-i-s-s-i o p-p-i (спелуване на думата Mississippi). Ем-а е-със-а е-със-а о пи-пи-а . Други варианти на български са: Ема есаса, есаса опипия. Ема есаса, есаса олимпия
    11. Инкили бинкили пак ма джи. Цици мици транбури. Уйна фета, дуйна фета, форт!
    12. Ой бони, бони, академа Мустафа, Мустафа фа фа, коме га га га. Учие пе пе, коме тепе тепе тепе. Учио, коме то!
    13. Уан га та тере со фльорес. Умане, умане, ума нео нео тики тики, нео нео тики тики, улан джо фикс!
    14. Камбаната бие, попът се мие. Камбаната спря, попът умря!
    15. Том и Джери са деца, а принцеса Арабела носи гащи от дантела.
    16. До, ре, ре — хайде на море! Ми, ми, ми — тръгваме сами. Фа, сол, ла — бързо тук ела! Си, до, си — топката носи! Ла, ла, ла — лодка със весла! Сол, сол, сол — лепнем ний от сол! Фа, ми, ре — много е добре! До, до … пак чак до мрак.
    17. Кума Лиса полетя. Кум Лисан и завидя. Туй шега ли е деца, кой ще каже ни сега?
    18. Зад гардероба тропа Европа, Америка вика: „Дай ми чепика!“ да набия Франция да даде гаранция!
    19. На принцеса Арабела гащите са от дантела, а пък Румборак е най-големият глупак!
    20. Том и Джери Том и Джери дис-пан сер-и Ала но но но Ала си си си Ала но Ала си оо-о-оо Пепси!
    21. Тинтири Минтири Тинтири де айде на кафе хе хе хе йе
    22. Еника, беника, клика, бе, еца, беца, доми, не, грах, пуф, паф!
    23. Ой, бони, бони, академа Мустафа, пи пи я я я, уна епи епи епи, уна цепи цепи цепи, убер хаус хаус хаус, Мики Маус Маус Маус!

    Има определени степени на височината на ластика. Първа степен е на нивото на глезените на двамата играча, втора - на прасците, трета - на нивото на коленете, четвърта - под дупето, пета - на талията, шеста - под мишците, седма - на врата, осма - зад и над ушите, девета - ластикът се държи с ръце върху главата, десета - ластикът се държи с изпънати и вдигнати нагоре ръце. Когато ръстът на играчите е различен се нагажда според ръста на скачащия, т.е. степента на вдигане на ластика се определя по него. При грешка, дължаща се на мърдане от страна на държащите деца, следва повторение от начало.

    Това са някои от по-популярните игри от онова време. Разбира, се имаше десетки други неща, на които играехме и винаги бяхме навън. Това сякаш ни помагаха да изпитваме живота, да закърпваме приятелството и да изпитваме нервите на майките си, когато се прибирахме с рани по лактите и коленете или със скъсани панталонки и раздрани блузки. Незаменими бяха физиономиите на родителите, когато домъкнехме отнякъде бездомно животинче (най-често коте или куче). Но всичко беше част от нещата.

    Днес сякаш по-важна е техниката – телевизори, компютри, таблети и т.н. Децата като че ли изживяват някаква виртуална реалност. Ние можем да им предадем тези (и други) игри за да събудим в тях духа на безгрижието, творчеството и свободата.

    *** Броенки (по укипедия)

    • Ала баланица, турска паница. Ой гиди Ванчо, наш капитанчо (вариант: калпазанчо)! С пушка на рамо, с дупе насрано. Корабите спряха, турците умряха, само наш остана Ванчо капитана.
    • Ала бала портокала. Кой изяде кашкавала? Аз не съм, ти не си, а магарето си ти.
    • Анчето се напикало на чаршафчето си бяло. Колко капки изпикало? Ти кажи!
    • Вчера ме нападна хулиганска банда. Казаха ми „Стой!“ и „Парите брой!“. Аз извадих портофела и преброих двеста лева. Казаха ми „Стига, стига че милиция пристига“. Друг вариант: От небето падна хулиганска банда, тя ми каза: "Стой! И парите брой!". Аз наброих двеста лева, тя ми каза: "Стига, стига, че полиция пристига!". Вкараха ме във затвора, аз избягах със мотора.
    • Горе на Балкана бие барабанът. Долу във полето се пече кюфтето! Ей, дядо попе, кажи на детето да не яде кюфтето, че ще му се пукне шкембето!
    • Две петлета се скарали пред поповата врата. Поп излезе и им каза: „Иш, миш, ти жумиш!“
    • Камбаната бие, попът се мие. Камбаната спря, попът умря!
    • Балонът се надува. Надувайте, момчета. Да стане на парчета. Бум!
    • Ооо, земното кълбо е пълно със коли. Коя кола избираш точно ти, правичката си кажи и не ме лъжи! 1, 2, (Точно ти!). (Играчът казва марка кола, с която завършва броенката.)
    • Ооо, Мики, на колко си години? Аз съм на три, ти на колко си?
    • Онче, бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се оттука! (...отивай на боклука да ядеш памука, мама ми се скара за една цигара, татко се ожени за прасето Гени родиха се прасенца с розови гъзенца!)
    • Онче, бонче, счупено пиронче, риба щука махай се от тука, отивай на боклука да ядеш памука, майка ти се кара за една цигара, кучето ти дращи скъсаните гащи.
    • От небето до земята златна стълбичка виси. Цар, царица, принц, принцеса – кой избираш първо ти? Правичката си кажи и не ме лъжи! 1, 2, 3 (Точно ти!)
    • Ринги ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони!
    • Ринги ринги рае, наш петел играе, кучето го дърпа, изгоряла кърпа!
    • Срало мече на пътече. Яде ли го ти? Раз два три. Вдигнала се миризма чак до Стара планина.
    • Точка, точка, запетая, тире, минус, завъртая.
    • Точка, точка, запетайка. Нос, тиренце, колеленце. Две ръчички и ушички. Тумбалака с двата крака. И калпака със байрака!
    • Учителката Йовка купила си човка – да кълве децата по училищата. Купила си бебче. Кръстила го Бобчо. Ооо, Бобче влезе във салона и натисна телефона. Телефона каза „Зън“ – Бобче вън!
    • Фе, фе, мирише на кафе. Дяволът се кръсти с кьопавите пръсти. Отиде на реката, удари си главата. Намаза я със йод и стана идиот!
    • Фе, фе, мирише на кафе. Дяволът се кръсти с трите криви пръсти. Отиде на война, уби една муха. Опече я на шиш, покани цял Париж!
    • Чарли Чаплин се напил, сто бутилки ром изпил. На кръчмаря не платил и жена си той набил със метлата по главата със шишето по дупето.
    • Чарли Чаплин се напил и жена си той набил. Тя му раждала деца, той ги пържел на яйца.
    • Цар, царица, магаре, магарица, принц, принцеса, Снежанка във двореца!
    • Цингара мангара фук. Пълни гащи с лук. Друг вариант: Цинга манга пук, пълни гащи с лук!
    • Николай-лай-лай, с дупе от малай, с пишка от калай, кучето го лай, котката го дращи, Николай без гащи!
    • В горна-долна махала черно циганче умря. Майка му го жалеше „Ой Гане, Гане, кога беше жив, кюнци ковеше и ги броеше – едно, две, три – пръв излизаш ти“.
    • Ооо, краставица дива, дива и изгнила – седнала на сянка да яде луканка. На колко години е тя?
    • До, ре, ми, фа, сол, ла – падна ми сопола!
    • Еника, беника кликъл бе. Афер, бафер домине. Еца-беца, клика-беца, граф-пуф-паф!.
    • Вещици! От деветия ни май (вариант: През дванайстия ни век), се родил един човек. Той на вещица прилича, Баба Яга се нарича. И с кошница в ръка, тя играе ча-ча-ча.
    • Китка китка магданоз, кой посоча първи – тоз!
    • До, ре, ми, фа, сол, ла – потече ми сопола, скоро ще ми капне и Ванчо (името) ще го хапне.
    • Кралю-порталю, отвори порти, че ще замине краля на война. Отворете, затворете, само един оставете! 
    • Отваряй Гальо порти, отваряй Гальо, че ще да мине, Гальо, Чавдар войвода. Отворете, затворете и един оставете. Лъжичка, паничка, юрганче, тиганче и хоп в капанче. Тук по-лесните за произнасяне "Гальо" или "Галю" обикновено се произнасят "Кальо" и "Калю", като заместват обръщението "кралю".
    • Нищо не чувам, чорапа си обувам, когато го обуя, тогава ще те чуя! (друг вариант започва с „Нищо не чух, чорапа си събух“)
    • Ооо земното кълбо се върти на четири страни. Коя страна избираш? Точно ТИ!(Броенката завършва когато този който е посочен казва държава. Например Белгия – Б-Е-Л-Г-И-Я.)
    • Ем-а-ес-ас-а,ес-ас-а, о пи-пи-я (казване по букви на „Миссиссиппи“)! Том и Джери са деца. Румбо, Румбо, Румбо рак – най-големият простак, а принцеса Арабела носи рокля от дантела!
    • О-Олимпиада, жълта лимонада, раз-два-три, стоп.
    • Калинка малинка, ходи по градинка, по ябълка и круша по бялата ти гуша! Гъди, гъди, гъди...
    • Чи-чо Пен-чо кара ка-ми-он, БИБИИИП!
    • Кате, Кате, Катерина, нарисувала картина, круша, ябълка, лимон на един голям картон!
    • Кральо - портальо, отвори порти, та да мине, царя, царя - господаря, лъжичка - паничка, тенджера, капак, по-хлу-пак.
    • Кральо - портальо, отвори порти, че ще замине руската войска. Мине замине и ще остане само един, важен господин.
    • Еничене-беничене, коли пиле довечера, отман-дотман, пачи крачец.
    • Куси-куси бале, къде си ходило, у бабини Фанкини, с какво те гостиха, с винце, с просце, тупнаха ме по крилце, фър-р-р (пее се като съпровод на игра с ръце - всяко детенце хваща с пръсти леко кожата на ръката на друго и така става "кула" от ръчички, които се поклащат нагоре-надолу в такт; в края всички ръчички се разлитат с фър-р-р)
  • Facebook коментари