• Имам едно предложение към общинските съветници…
  • A+ A-
  • Под свъсеното небе на търговищкия вторник се случиха няколко неща, които на пръв поглед нямат нищо общо. Между звука от падащите капки и градския шум се прокрадна информацията, че библиотекарите и музейните работници провеждат мирен протест. За сметка на това, със силата на гръм от лятна буря, проехтя новината, че е задържан 15-годишен младеж за убийство и блудство. Станаха ясни и заплатите на общинските съветници.

    За мен лично е важна връзката между първите две информации. Музеите и библиотеките са духовността, поставена на колене пред дневния ред на материалното общество. Те седят приведени като просяци, които хората заобикалят и малцина са онези, които знаят, че там се крие нещо ценно, нещо, което може да ги спаси, да им даде криле или материално казано – да ги направи богати. Арестуваният младеж е някакво зловещо продължение на ситуацията с музеите. Той е продуктът на това общество неразбиращо нуждата от духовност.

    Разбира се примерът може да е пресилен, но аз лично го намирам за удачен, защото ясно показва резултата от липсата на духовност. За да обясня по-добре ще използвам пример, който ми попадна наскоро в едно четиво от писателя Нийл Геймън. В съединените щати усилено се говори и дебатира темата за строежите на частни затвори – бързо развиваща се промишленост в Америка. Затворническата промишленост трябва да планира бъдещия си растеж – колко килии ще бъдат необходими? Колко ще бъдат затворниците след петнайсет години? И там са установили, че това може много лесно да бъде изчислено, като се използва твърде елементарен алгоритъм, базиран на въпроса какъв е процентът на децата между десет и единайсет години, които не могат да четат. И които определено не могат да четат за удоволствие.

    Със сигурност образованите общества познават престъпността, но пък взаимовръзките между нарушаването на закона и неграмотността са съвсем явни. Опитът в световен мащаб показва, че в гетата и нискообразованите общества престъпността взима връх.

    Не искам да изпадам в подробности за това колко е важно четенето или ходенето в музей, на театър, кино, изложба или концерт. Не ми се иска да вярвам, че вече сме стигнали до там, че да се обясняват ползите от тези неща.

    Търговище има прекрасни театри, музей и библиотека. На тях обаче им е трудно да оцеляват. За сметка на това има от къде да се вземат пари. Както споменах в началото, станаха ясни заплатите на общинските съветници. Грубо изчислено разходите за възнаграждения на местния парламент са около 200 хил. лв. годишно.

    Докато водиха предизборната си кампания всички заявяваха, че искат да служат на обществото и едва ли не влизат в битката жертвоготовно. Това, според мен, изключва материалните блага. Самото понятие „обществена дейност” дисквалифицира възможността за получаване на парични знаци. Да не говорим, че заниманията в местния парламент не са основен източник на приходи. Това означава, че ако наистина са обществено ангажирани личности, съветниците могат да се лишат от възнагражденията си. Или поне наполовина. Това, всъщност е предложението ми.

    Ако съветниците успеят да генерират подкрепа за 100 хил. лв. всяка година ще успеят в значителна степен да изпълнят обещанията си и да свършат нещо прекрасно за общината.

    Иван Колев

  • Обвързани публикации
  • Facebook коментари